На едро за дребни неща

Може би сътворените под светлините на огъня скални рисунки са били първата целенасочена украса за човешкият дом. Може би пещерите някога са били украсявани и с други интересни неща, за които не знаем Така или иначе едно е сигурно, а то е, че човек обича да се заобикаля с купища вещи и предмети.

Удоволствието да одухотворяваме дори в миналото ръбести скали и да внасяме живот в жилището си обяснява и творческият трепет, с които днес създаваме домовете си.

Изминал дълъг път подходът към обзавеждане идва уверено в съвременното жилище. С течение на години и смяна на обстоятелства, човек започва да използва все повече и различни материали. Всичко в домашния интериор става все по-сложно. Дали от естетически чувства или силна воля да купуваме мебели, в един момент се оказва, че сме затрупани с тях.

И докато в миналото пещерният човек се е радвал на един кол, с който да ловува и един камък, на който да поседне докато се храни, да легне или да майстори нещо си, то днес за всичко това и още много си имаме купища предмети, мебели, посуда.

За разлика от отминали епохи нашето съвремие е характерно с многобройни възможности. Ежедневно натрупваме пред очите си ориенталски съдове, дърворезби, художествени произведения, музикални инструменти, китайски порцелан, книги, лакове, пластики, статуетки, сувенири, уреди. Всичко това в даден момент ни задушава, запълва и така малките пространства и тогава се налага да потърсим вехтошар.

Цената, която плащаме, за да притежаваме всички тези ненужни вещи и предмети остава някак без значение. Всичко подлежи на възпроизвеждане и е достъпно за имитация от промишлеността в наши дни. Нещо, което някога е било така далечно за предците ни.

Какво обаче се случва, когато застанем пред препълнената витрина:

Очите са изпълнение, сърцето забива по-лудо и сякаш вече не можем да живеем без поредната нова придобивка. Пък, уж излязохме само за нова покривка.

Чувствата и сензорите се изкушават от цялата струпана красота на едно място. Сакаш и разумът е затъмнен и мисли само за едно: „Колко добра работа ще ми свърши….“

И все пак, разумът не бива да забравя, че интериорът не е витрина. Интериорът на дома е стилна композиция, която с мярка и усет трябва да подредим и обзаведем. В домашния интериор трябва да добавяме само онова, от което действително се нуждаем. Тук трябва да бъдат съобразени – размер, вид, количества и цвят.

Отстъпление от тези правила е поемане на риск за творчески неуспех!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*